Зайко вече е голям юнак,
килнал на една страна калпак.
Ходи смело из гората,
плодчета събира за децата.
Даже силна буря да извие,
той под храстче ще се свие.
С този пухкав и дебел кожух,
Зайко пак ще си остане сух.
И от вълка той не се бои,
та нали научи хитрини...
Знае как от враг да се спаси,
пътя с веселба да продължи...
© Галя Николова Todos los derechos reservados