Выйдем на берег; там волны
Ноги нам будут лобзать;
Звезды с таинственной грустью
Будут над нами сиять.
А.Пещеев
***
Защото ще забравим онзи вятър
и думите изречени неволно
денят ще е очакване по залез
и някъде в душите ще е топло…
а в утрото ще грее ярко слънце
по пръстите на обич уморена
и може би дъгата ще напомня
за хиляди сърца сломени...
… и славеи ще будят тишината
от песните им ще покълва лято
вълни ще впиват топли длани
по пясък ще преливат в злато…
И в най-последните от всички пътища
дъждът ще впримчва всеки образ
защото ще забравим даже себе си…
а Юни ще е само полъх…
© Бехрин Todos los derechos reservados