2 jun 2018, 23:18

Юни

  Poesía
2.5K 11 8

Този месец е труден почти като теб

и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши

в празен отрязък от следващ куплет

по средата на лятото в нечии пръсти...

ще стихне премазан от дълга борба

с всеки жребий грижливо подбран – да приключи

по средата на някоя песен... в съня

или даже по пладне... знам... ще се случи...

неподвластно на чувства и дълг

неподвластно на нищо което обичаш

всеки път има край... всеки път

даже тези вървени към нищото...

и дори да е толкова тесен денят

колкото всички причини да тръгна

аз съвсем не познавам пътя нагоре

нито този по който назад да те върна...

затова ти рисувам ръждиви слънца

в натежали до пръсване житни простори...

този месец е труден почти като теб

и почти като теб...

не говори...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ена!
  • БРАВО!!!
  • ... знам, че знаеш, Ани!
    Благодаря ви за хубавите думи!
  • Така е, Бети, краят на пътя е неподвластен.
  • Много хубаво,нежно и емоционално!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...