Юни
Този месец е труден почти като теб
и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши
в празен отрязък от следващ куплет
по средата на лятото в нечии пръсти...
ще стихне премазан от дълга борба
с всеки жребий грижливо подбран – да приключи
по средата на някоя песен... в съня
или даже по пладне... знам... ще се случи...
неподвластно на чувства и дълг
неподвластно на нищо което обичаш
всеки път има край... всеки път
даже тези вървени към нищото...
и дори да е толкова тесен денят
колкото всички причини да тръгна
аз съвсем не познавам пътя нагоре
нито този по който назад да те върна...
затова ти рисувам ръждиви слънца
в натежали до пръсване житни простори...
този месец е труден почти като теб
и почти като теб...
не говори...
