Юни, пак Девети!

Юни, жега 
демокрация се пак пече!
Там на времето в далечината
нейде още нож цвърчи!
Още чакат мрака да прихлупи
въже опъващи в мрака демократи
като цвят дорде разпукват,
като цвят народен дето
мъст народна ги похлупи!
Юни в жега 
с аромат на билки нацъфтели!
От омая хората са разбеснели, 
да налагат своя правда,свой живот,
другото е обичаен на живот хомот!
Да усещаш върху с пот покрито време 
впития камшик на изпуснато безвремие! 
Да усещаш клупа на съдбата, 
как подрежда  вряща кръв 
в изстудена от съдбата чаша, 
а звукът на ножа все свисти, 
въздух цепи нажежава,
и подрежда на тепсия непокорните глави,
и подрежда в жегата на мрака 
оня камък дето роба чака, 
да му е удобен,
рани да не прави, 
главните все живи да запази,
докат грабнат е от някой в тълпата 
щом нервите избухнат като пламък! 
Онзи съскащ звук отново тук е!
въздуха отново нажежава, 
и искри от удари на камък в юмрука 
веч припукват в жегата изпечена! 
чака веч съдбата с нетърпение лелеяно 
искрата тази дето камък със стомана
в битката изпускат 
тази дето сърце с душа 
битката за свободата пали, 
и жегата души не жали!
Във въздуха отново 
онзи звук свисти 
въздух нажежава
и жегата отново 
по земята българска трепти!

Максим Велков