За чувствата, затворени в стъкленица,
за мислите, покрити с лепкав прах,
за любовта на някой неоткрита,
за твоите очи, и твоя смях....
За твоя свят, рухнал безвъзвратно,
за твойта болка и тъга,
за любовта случайна, неразбрана,
за мъката от ревността...
За твоите лъжи усмихнати,
за този смях в злоба пропилян,
една целувка твоя ще поискам,
за да мога в свойта болка да заспя...
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados