За...

Poetry

861 0 2

За чувствата, затворени в стъкленица,

за мислите, покрити с лепкав прах,

за любовта на някой неоткрита,

за твоите очи, и твоя смях....

За твоя свят, рухнал безвъзвратно,

за твойта болка и тъга,

за любовта случайна, неразбрана,

за мъката от ревността...

За твоите лъжи усмихнати,

за този смях в злоба пропилян,

една целувка твоя ще поискам,

за да мога в свойта болка да заспя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Да! Определо имаш талант, пишеш много добре, но трябва да изработваш по-прецизно сравненията, защото в стремежа към римуване губиш смисъла.

2008-09-19T09:05:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Идейно, но оправи, моля те, това:

За твоите лъжи усмихнати,
за този смях в злоба пропиляН,
една целуВка твоя ще поискам,
за да мога в свойта болка да заспя...

Поздрави!

2008-04-19T14:11:05+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0