6 oct 2020, 8:23  

За алкохола (не)автобиографично

1K 2 23

В живота съм опитвал - Кво ли не -

храна и ферментирали напитки.

С Уиски съм си кълчил коленЕ.

С Мартини съм огъвал леви китки.

 

Поглъщал съм бадемов концентрат.

Надигал съм и плодови ракии.

А с Водка, край Червения площад,

мамашки с мен са спретвали оргИи.

 

След Вино съм изчезвал - Яко дим!

Заеквал съм от Узо и Мастика.

Опъвал съм пети от хубав Джин -

под палмите на остров Мартиника.

 

Със Хенеси съм вдигал често тост.

Осъмвал съм по светло с тъмни Бири.

По Сена съм се давел с Калвадос.

В Патая съм се мръщел на Дайкири.

 

Препивал съм и с нашенско менте.

С Текила и домашно Лимончело.

Попивал съм и истинско Саке,

пристигнало - от избите на село...

 

На вкус... на миризма... а и на цвят,

напитките са чудни и различни.

Долавям всеки техен аромат.

Харесвам ги! И ги обичам всички!

 

Дори да срещна - Муза през нощта,

на тях ще си остана вечно верен!

Не ги разменям с никаква боза.

Дори и... с етикет да бъде - Черен!

 

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, сигурно са много. Но как тогава са писали за Нещата от живота?
    А ние двамата с тебе пием кафе! 😀
  • Кафка. И Достоевски. Уолт Уитман също. Има и други. Те не са пиели. Включително и ние двамата с теб. 😀
  • Прав си, Петьо, не съм обърнал достатъчно внимание на тази наша царица. Стои малко неглежирано в ъгъла на един куплет. Смятам да я реабилитирам по натам. 😀
    Буковски - да беше само той. В момента ми е трудно да се сетя за някой писател - трезвеник. 😀
  • Добре ги римуваш, Юри. В момента чета Буковски и съвсем логично ти прочетох творбата.
    Не споменаваш царицата на спиртните напитъци обаче: нейно Величество Ракията!
    Ръкопляскания, да излезе на сцената: Грозданка Поморийска! 😆
  • Наздраве, Георги! Ще пийна нещо хибридно! 😀

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...