За ангели, уви, тъй и не ставаме,
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си
Представяме си как криле ни никнат…
А във душите мислите прикрити
не могат с греховете ни да свикнат!
Не ставаме за ангели, не ставаме!
За дяволи пък – хич не ни и бива...
Ни ад, ни рай така и не познаваме!
Ала така не сме ли по-щастливи?