Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен
и самотата тъй не му личала.
Самият той едва ли ù се вричал,
не я усещал и не му тежала.
Но любовта забравяла го дълго.
Сърцето му от много нощи спяло,
а той едва ли тръгвал да я търси,
неизлекувал старата раздяла. ...