14 jun 2009, 20:57

За бирата 

  Poesía
5223 0 17
Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен
и самотата тъй не му личала.
Самият той едва ли ù се вричал,
не я усещал и не му тежала.
Но любовта забравяла го дълго.
Сърцето му от много нощи спяло,
а той едва ли тръгвал да я търси,
неизлекувал старата раздяла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??