24 sept 2021, 14:53  

За бога, оставете ме на мира! 

  Poesía » Filosófica
370 3 7

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.

Подрежат ни крилата и с замах,
накичат своя делник и готово!
За туй, че не приличаме на тях,
хвала Ти, Боже! Всъщност нищо ново,

светът е стар и страшно покварѐн, 
един поет броѝ, броѝ, не спира,
звездите и повтаря стар рефрен:
— За бога, оставете ме на мира!

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Да стигна ли до седмото небе?
Въпрос, съмнения за който нямам.
По-лесно е да се допра до теб,
за да ме хвърлиш в собствената яма.
И светят небесата от бои, ...
  370 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??