Patrizzia (Надежда Ангелова)
2323 18293
24.09.2021 г., 14:53 ч.  

За бога, оставете ме на мира! 

  Поезия » Философска
428 3 7

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.

Подрежат ни крилата и с замах,
накичат своя делник и готово!
За туй, че не приличаме на тях,
хвала Ти, Боже! Всъщност нищо ново,

светът е стар и страшно покварѐн, 
един поет броѝ, броѝ, не спира,
звездите и повтаря стар рефрен:
— За бога, оставете ме на мира!

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Риторика
Eleya (Елия) Eleya
Поезия
Да стигна ли до седмото небе?
Въпрос, съмнения за който нямам.
По-лесно е да се допра до теб,
за да ме хвърлиш в собствената яма.
И светят небесата от бои, ...
  416  3  6 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??