24 sept 2021, 14:03

Риторика 

  Poesía
371 3 6

Да стигна ли до седмото небе?

Въпрос, съмнения за който нямам.

По-лесно е да се допра до теб,

за да ме хвърлиш в собствената яма.

И светят небесата от бои,

приканват ме да ида им на гости.

А ти, приятелко, на пост стоиш,

не даваш да премина аз по моста.

Че мостът е дъгата. Току-виж

разперила съм със размах крилете.

Не можеш като мене да летиш,

земята ти е вързала нозете.

Добре, де! Стой си на земята ти,

въргаляй се във собствената яма.

Човешко е и имам аз мечти,

в които не присъстваш... Там те няма...

© Елия Todos los derechos reservados

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
  370 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??