Да ти разкажа ли за болката -
онази, от която губя памет
и си забравям думите.
Онази, от която всяка нощ умирам.
Онази, за която нямам думи.
Защото, ако имах, щеше да ме чуеш,
да се събудиш посред нощ
от моите кошмари -
да видиш непреброимите пълчища
демони на призрачни коне,
смразяващите им зеници
и яростта, с която ме връхлитат
и прегазват
с безмилостните си копита...
Защото няма точна дума
за изпепеляващия ужас
на всеки миг пронизващо очакване
и за соления нектар на всяко цвете,
поникнало от раните ми...
За любовта ти - все по-безпощадна,
за таинството на моето прощаване,
което става все по-трудно...
И няма как
да не извикам от болка,
дори да нямам думи,
дори и да не искаш да ме чуеш,
дори да видиш от този стих единствено
безформено петно от кръв
или това, което е останало от мен...
© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados