За болката
Да ти разкажа ли за болката -
онази, от която губя памет
и си забравям думите.
Онази, от която всяка нощ умирам.
Онази, за която нямам думи.
Защото, ако имах, щеше да ме чуеш,
да се събудиш посред нощ
от моите кошмари -
да видиш непреброимите пълчища
демони на призрачни коне,
смразяващите им зеници
и яростта, с която ме връхлитат
и прегазват
с безмилостните си копита...
Защото няма точна дума
за изпепеляващия ужас
на всеки миг пронизващо очакване
и за соления нектар на всяко цвете,
поникнало от раните ми...
За любовта ти - все по-безпощадна,
за таинството на моето прощаване,
което става все по-трудно...
И няма как
да не извикам от болка,
дори да нямам думи,
дори и да не искаш да ме чуеш,
дори да видиш от този стих единствено
безформено петно от кръв
или това, което е останало от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Ангелова Всички права запазени
Благодаря,Арихо.Иронията обаче е в това,че когато си "стъпя" на краката,стиховете ми може би ще са технически по-издържани, но доколко ще бъдат автентични - знам ли? А в това,което казваш, съм напълно убедена. Не бива да се пише за измислени чувства и да се осквернява любовта с розови облаци от захарен памук.Винаги си добре дошъл както и всички,които ме прочетат. Щом съм "на пангара", ще приемам и доброто, и лошото,а когато събера смелост и опит- и аз ще коментирам
