sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
5 nov 2009, 22:04

За болката от предателството... 

  Poesía
1061 0 7

Предателството – изстрел, както спим.

Сравнимо е и с удар...  при молитва.

Уцелване на ангел-херувим,

в съюз със сатанинската агитка.

И тъй като... Защото... Най-боли.

Кърви душата – нека бъдем точни.

Лекува ли се,  щом те сполети?

Определено - да.

Със прошка.

 

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радват ме думите ти, Аелла! Благодаря ти!
  • Имах нужда някой да ми припомни това...
    Благодаря, София!
  • Това може да бъде изречено само от силен и светъл човек, като теб, Петя!
    Благодаря ти,мила!
  • Браво!
    За силата в редовете!
  • Радвам се, че отново си тук, Марина! Благодаря ти за проникновения прочит! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти за топлите думи, Никол! Поздрави!
  • много силно, с малко думи- много неща...
  • Трябва да умеем да прощаваме и най-страшното предателство - вътре, в себе си. Не става дума за това да се кланяме на този, който ни е нанесъл "удар в гърба", просто, дълбоко в себе си да произнесем онези оправдателни думи... и да продължим нататък. Озлоблението само ще навреди - и на него, и на теб самия. То ще затъмни и замъгли всичко около случилото се. С прошката, осветяваме пространството... Така стореното се вижда Отгоре по-добре... Прошката е нашата "оправдателна" присъда към съгрешилия.
    "... дали би могъл отново да се довериш на човека,който те е предал???" Ако си намерил сили да простиш, ще намериш сили да му дадеш още една възможност... Ако се налага.
    Благодарна съм, че се спря да си поговорим, скъпа marielaburgos!
    Поздрави и за теб!
Propuestas
: ??:??