5.11.2009 г., 22:04 ч.
За болката от предателството...
Предателството – изстрел, както спим.
Сравнимо е и с удар... при молитва.
Уцелване на ангел-херувим,
в съюз със сатанинската агитка.
И тъй като... Защото... Най-боли.
Кърви душата – нека бъдем точни.
Лекува ли се, щом те сполети?
Определено - да.
Със прошка.
© Людмила Билярска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Радват ме думите ти, Аелла! Благодаря ти!
-
Имах нужда някой да ми припомни това...
Благодаря, София! -
Това може да бъде изречено само от силен и светъл човек, като теб, Петя!
Благодаря ти,мила! -
Браво!
За силата в редовете! -
Радвам се, че отново си тук, Марина! Благодаря ти за проникновения прочит! Поздрави, мила!
---
Благодаря ти за топлите думи, Никол! Поздрави! -
много силно, с малко думи- много неща...
-
Трябва да умеем да прощаваме и най-страшното предателство - вътре, в себе си. Не става дума за това да се кланяме на този, който ни е нанесъл "удар в гърба", просто, дълбоко в себе си да произнесем онези оправдателни думи... и да продължим нататък. Озлоблението само ще навреди - и на него, и на теб самия. То ще затъмни и замъгли всичко около случилото се. С прошката, осветяваме пространството... Така стореното се вижда Отгоре по-добре... Прошката е нашата "оправдателна" присъда към съгрешилия.
"... дали би могъл отново да се довериш на човека,който те е предал???" Ако си намерил сили да простиш, ще намериш сили да му дадеш още една възможност... Ако се налага.
Благодарна съм, че се спря да си поговорим, скъпа marielaburgos!
Поздрави и за теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
