19 oct 2013, 19:54

За братството на хората

  Poesía » Civil
482 1 0

Аз знам, че хората са мръсни,
те други и не са били!
От завист често ще се пръснат
и алчност ще ги умори!

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат!
Каква е таз човешка злоба,
на друго що не прави път!

Докато сме дечица малки,
вървим по правилния път...
Не правим гадните си свалки,
докато злото ни втълпят!

Щом станем гадни "келемета" 
в борбата за филия хляб,
ний заобщуваме с  текмета,
и до края си сме с тях!

Мори ни завистта  ù днеска,
не си подаваме ръка...
И братството ни е гротеска,
животът ни - една тъга!

А между нас расте омраза,
а би могло да е любов!
И в тая плъзнала зараза
се дебнеме като при лов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...