За братството на хората

Аз знам, че хората са мръсни,
те други и не са били!
От завист често ще се пръснат
и алчност ще ги умори!

Един друг си копаят гроба
и живи ще се изядат!
Каква е таз човешка злоба,
на друго що не прави път!

Докато сме дечица малки,
вървим по правилния път...
Не правим гадните си свалки,
докато злото ни втълпят!

Щом станем гадни "келемета" 
в борбата за филия хляб,
ний заобщуваме с  текмета,
и до края си сме с тях!

Мори ни завистта  ù днеска,
не си подаваме ръка...
И братството ни е гротеска,
животът ни - една тъга!

А между нас расте омраза,
а би могло да е любов!
И в тая плъзнала зараза
се дебнеме като при лов!