17 jun 2009, 19:55

За черното и бялото

914 0 1

В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.


И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване,
луните и звездите вече виждат се едвам.
Зловеща тъмнина! Уж боря се със нея,
но как да я надвия аз наистина не знам...


Навярно обич слънчева не ми достига нещо,
как в светлата страна без нея да остана?
А зейне ли в душите ни космична черна дупка -
не се запълва с думи, остава просто рана...


Не искам да живея с тази рана в мене скрита,
не искам да се чувствам наранена, потъмняла,
не искам! Но животът си върви и не ме пита
във черно ли харесвам се или в одежда бяла..

.
Ще пробвам за пореден път да преоткрия смисъл,
за който да се закачА, така да не пропадна.
Не ме зарежда делникът със светъл оптимизъм,
за ласка и за обич бяла душата ми е жадна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...