Тъга... не знам какво ми става...
Живее ли ми се, или пък не?
Някой знае ли изобщо, някой знае ли въобще?
Животът се оказа трудно нещо.
Плячкоса ме, опустоши без страх.
До дъното със лекота завлече, изтръгна ми сърцето със замах.
И никой, никога не ме попита „Как си, зле ли си, или добре?“
„Нужда имаш ли от рамо, помощ някаква, приятелско лице?“
Не!
Човекът тъй не е устроен.
(Човекът знае как да взима, но не умее да даде...)
И ако в нужда някога изпаднеш, безпомощен пред нечия врата, ...