За цвета му те питам
Нарисувай ми вятъра,
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
