За цвета му те питам
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
© Геновева Симеонова All rights reserved.