За цвета му те питам
Нарисувай ми вятъра,
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
