За цвета му те питам
Нарисувай ми вятъра,
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
нарисувай сърцето му
и зениците луднали
да се блъскат в небето.
Нарисувай нозете му
попилени от скитане
и гнева му понякога
в изпочупени мигове.
Нарисувай крилете му,
невидени от никого
и тангото на листите
като обич завихрено.
За да мога да видя
как изглежда душата му.
За цвета му те питам...
Нарисувай ми вятъра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
