28 ago 2008, 9:20

За да ме имаш 

  Poesía » De amor
794 0 12

ЗА ДА МЕ ИМАШ

Не ме откривай... тъмни са зениците,

от образите тленни ослепяли

и уморени и треперещи ресниците,

от цветове фалшиви... натежали.

 

Не ме поисквай... бягам от материята,

продадох я за истинската обич,

сега духа ми броди из постелята

и в нощите... се губи и се моли.

 

Не ме сънувай... нямам тишина,

от мислите опитвам се да бягам,

не коленича и загубвам слабостта,

намирам себе си... а теб ще страдам.

 

Не ме забравяй... буря съм в зачатие,

със ветрове живея... в дълбини потайни

и като гръм превръщам се в проклятие,

измислям притчи... и извайвам тайни.

 

Не ме измисляй... вярата е в мене,

полепнала се стича във душата,

във църквите аз падам на колене,

иконите изписвам... с обич свята.

Не ме откривай...

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??