За да ме имаш
ЗА ДА МЕ ИМАШ
Не ме откривай... тъмни са зениците,
от образите тленни ослепяли
и уморени и треперещи ресниците,
от цветове фалшиви... натежали.
Не ме поисквай... бягам от материята,
продадох я за истинската обич,
сега духа ми броди из постелята
и в нощите... се губи и се моли.
Не ме сънувай... нямам тишина,
от мислите опитвам се да бягам,
не коленича и загубвам слабостта,
намирам себе си... а теб ще страдам.
Не ме забравяй... буря съм в зачатие,
със ветрове живея... в дълбини потайни
и като гръм превръщам се в проклятие,
измислям притчи... и извайвам тайни.
Не ме измисляй... вярата е в мене,
полепнала се стича във душата,
във църквите аз падам на колене,
иконите изписвам... с обич свята.
Не ме откривай...
© Силвия All rights reserved.
