Не ме откривай... тъмни са зениците,
от образите тленни ослепяли
и уморени и треперещи ресниците,
от цветове фалшиви... натежали.
Не ме поисквай... бягам от материята,
продадох я за истинската обич,
сега духа ми броди из постелята
и в нощите... се губи и се моли.
Не ме сънувай... нямам тишина,
от мислите опитвам се да бягам,
не коленича и загубвам слабостта,
намирам себе си... а теб ще страдам. ...