катеринарина (Катя)
331 972
14 ago 2007, 13:11

За да не умираме 

  Poesía
732 0 8
По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести,
да тъпчат съвестта със гузност,
да сипят във гърдите горести...
За капка страст по капка лудост.
И с всяка бяла, тънка нишка
по вдлъбнатите слепоочия,
се ражда по една въздишка,
умира по една утопия................
Със първия си вик сме грешници
и носим бреме на предатели,
от болката на овъглени вещици,
в кръвта ни бликат заклинания...
Въргаляме душите си окаляни
под бесните копита на годините...
Утеха ли е, Боже,
че оставяме
по зрънце старост,
за да не умираме...

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??