Aug 14, 2007, 1:11 PM

За да не умираме 

  Poetry
626 0 8
По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести,
да тъпчат съвестта със гузност,
да сипят във гърдите горести...
За капка страст по капка лудост.
И с всяка бяла, тънка нишка
по вдлъбнатите слепоочия,
се ражда по една въздишка,
умира по една утопия................
Със първия си вик сме грешници
и носим бреме на предатели,
от болката на овъглени вещици,
в кръвта ни бликат заклинания...
Въргаляме душите си окаляни
под бесните копита на годините...
Утеха ли е, Боже,
че оставяме
по зрънце старост,
за да не умираме...

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??