катеринарина (Катя)
331 972
14.08.2007 г., 13:11 ч.

За да не умираме 

  Поезия
705 0 8
По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести,
да тъпчат съвестта със гузност,
да сипят във гърдите горести...
За капка страст по капка лудост.
И с всяка бяла, тънка нишка
по вдлъбнатите слепоочия,
се ражда по една въздишка,
умира по една утопия................
Със първия си вик сме грешници
и носим бреме на предатели,
от болката на овъглени вещици,
в кръвта ни бликат заклинания...
Въргаляме душите си окаляни
под бесните копита на годините...
Утеха ли е, Боже,
че оставяме
по зрънце старост,
за да не умираме...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??