По вените ни скитат старости (наследството ни от предците), да спомнят как от всяка младост остават сенки под очите. Да дишат със дъха на болести, да тъпчат съвестта със гузност, да сипят във гърдите горести... За капка страст по капка лудост. И с всяка бяла, тънка нишка по вдлъбнатите слепоочия, се ражда по една въздишка, умира по една утопия................ Със първия си вик сме грешници и носим бреме на предатели, от болката на овъглени вещици, в кръвта ни бликат заклинания... Въргаляме душите си окаляни под бесните копита на годините... Утеха ли е, Боже, че оставяме по зрънце старост, за да не умираме...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
че оставяме
по зрънце старост,
за да не умираме...
...
Без думи!!!