19 mar 2017, 23:26

за да се намеря ще се загубя в теб

838 1 2

блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли 
преминават
сблъскват се
изпълват те с ярост
с желание
на косъм си да се откъснеш
губиш контрол
преливаш от сияние
покрита в нощ 
земята те обгръща
ти си нейно дете

 

смирено звездите те посрещат и
очи в очи търсим се 

 

достигаш апогея 
невзрачно и незабележимо свиваш се
с цялата тази мощ у теб 
падам в краката ти
струните от душата ти 
разкъсват ме и връщат 
резонират отвъд нашето съществуване

 

ти си краят на една сурова зима
знам че пролетта

е недалеч от нас
ухаеш на цветя

 

кожата ти и аз 
сме във вечна симбиоза

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Just Danny Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Ценя мнението Ви, надявам се този стих да остави у вас едно приятно и топло чувство за любовта.
  • Браво!Вдъхновено,на един дъх излято и събрало любовта в космоса на душата.😍

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...