за да се намеря ще се загубя в теб

19.03.2017 г., 23:26 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

554 1 2

блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли
преминават
сблъскват се
изпълват те с ярост
с желание
на косъм си да се откъснеш
губиш контрол
преливаш от сияние
покрита в нощ
земята те обгръща
ти си нейно дете

смирено звездите те посрещат и
очи в очи търсим се

достигаш апогея
невзрачно и незабележимо свиваш се
с цялата тази мощ у теб
падам в краката ти
струните от душата ти
разкъсват ме и връщат
резонират отвъд нашето съществуване

ти си краят на една сурова зима
знам че пролетта

е недалеч от нас
ухаеш на цветя

кожата ти и аз
сме във вечна симбиоза

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lament.only (Just Danny)

2017-03-20T10:55:39+02:00

Благодаря! Ценя мнението Ви, надявам се този стих да остави у вас едно приятно и топло чувство за любовта.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-20T07:31:58+02:00

Браво!Вдъхновено,на един дъх излято и събрало любовта в космоса на душата.😍