за да се намеря ще се загубя в теб
блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли
преминават
сблъскват се
изпълват те с ярост
с желание
на косъм си да се откъснеш
губиш контрол
преливаш от сияние
покрита в нощ
земята те обгръща
ти си нейно дете
смирено звездите те посрещат и
очи в очи търсим се
достигаш апогея
невзрачно и незабележимо свиваш се
с цялата тази мощ у теб
падам в краката ти
струните от душата ти
разкъсват ме и връщат
резонират отвъд нашето съществуване
ти си краят на една сурова зима
знам че пролетта
е недалеч от нас
ухаеш на цветя
кожата ти и аз
сме във вечна симбиоза
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Just Danny Всички права запазени
