Mar 19, 2017, 11:26 PM

за да се намеря ще се загубя в теб

836 1 2

блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли 
преминават
сблъскват се
изпълват те с ярост
с желание
на косъм си да се откъснеш
губиш контрол
преливаш от сияние
покрита в нощ 
земята те обгръща
ти си нейно дете

 

смирено звездите те посрещат и
очи в очи търсим се 

 

достигаш апогея 
невзрачно и незабележимо свиваш се
с цялата тази мощ у теб 
падам в краката ти
струните от душата ти 
разкъсват ме и връщат 
резонират отвъд нашето съществуване

 

ти си краят на една сурова зима
знам че пролетта

е недалеч от нас
ухаеш на цветя

 

кожата ти и аз 
сме във вечна симбиоза

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Just Danny All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Ценя мнението Ви, надявам се този стих да остави у вас едно приятно и топло чувство за любовта.
  • Браво!Вдъхновено,на един дъх излято и събрало любовта в космоса на душата.😍

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...