за да се намеря ще се загубя в теб
блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли
преминават
сблъскват се
изпълват те с ярост
с желание
на косъм си да се откъснеш
губиш контрол
преливаш от сияние
покрита в нощ
земята те обгръща
ти си нейно дете
смирено звездите те посрещат и
очи в очи търсим се
достигаш апогея
невзрачно и незабележимо свиваш се
с цялата тази мощ у теб
падам в краката ти
струните от душата ти
разкъсват ме и връщат
резонират отвъд нашето съществуване
ти си краят на една сурова зима
знам че пролетта
е недалеч от нас
ухаеш на цветя
кожата ти и аз
сме във вечна симбиоза
© Just Danny All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Ценя мнението Ви, надявам се този стих да остави у вас едно приятно и топло чувство за любовта.
-
Браво!Вдъхновено,на един дъх излято и събрало любовта в космоса на душата.😍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
