За да страдаш
За да страдашКак да загърбя всичко между теб и мен? Минутите и дните, радостта ни, че беше слънцето на моя ден и първата искрица на страстта ми. Сега мълчиш и свеждаш поглед и пак си тръгваш, пак ме изоставяш, а не заплаках никога пред теб, за де не знаеш как ме нараняваш. А ти всеки път ме изоставяш тъжна, разплакана, самотна, и не зная и този път, когато ти си тръгна как ще издържа докрая. И край дали ще имат дните? И нощите дали ще имат край? Ще изтекат от чакане очите, но дочакам ли те, знай, ще ти хвърля всичко във лицето. Всичките си болки и тъги, всичките си мъки от сърцето, за да страдаш мъничко и ти! |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веса Колева Todos los derechos reservados
