За да страдаш

Как да загърбя всичко между теб и мен?

Минутите и дните, радостта ни,

че беше слънцето на моя ден

и първата искрица на страстта ми.

Сега мълчиш и свеждаш поглед

и пак си тръгваш, пак ме изоставяш,

а не заплаках никога пред теб,

за де не знаеш как ме нараняваш.

А ти всеки път ме изоставяш тъжна,

разплакана, самотна, и не зная

и този път, когато ти си тръгна

как ще издържа докрая.

И край дали ще имат дните?

И нощите дали ще имат край?

Ще изтекат от чакане очите,

но дочакам ли те, знай,

ще ти хвърля всичко във лицето.

Всичките си болки и тъги,

всичките си мъки от сърцето,

за да страдаш мъничко и ти!