За да страдаш
За да страдашКак да загърбя всичко между теб и мен? Минутите и дните, радостта ни, че беше слънцето на моя ден и първата искрица на страстта ми. Сега мълчиш и свеждаш поглед и пак си тръгваш, пак ме изоставяш, а не заплаках никога пред теб, за де не знаеш как ме нараняваш. А ти всеки път ме изоставяш тъжна, разплакана, самотна, и не зная и този път, когато ти си тръгна как ще издържа докрая. И край дали ще имат дните? И нощите дали ще имат край? Ще изтекат от чакане очите, но дочакам ли те, знай, ще ти хвърля всичко във лицето. Всичките си болки и тъги, всичките си мъки от сърцето, за да страдаш мъничко и ти! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веса Колева Всички права запазени
