eva_32 (Ева Корназова) eva_32 (Ева Корназова)
6 110
4 ago 2009, 16:59

За да ти кажа...

  Poesía
1.7K 0 27

Недей да търсиш сянката ми гола

в среднощен стих, роден от тишина.

На прага ми ела. Ще ти отворя.

Безсънни ще посрещнем утринта,

 

а после, с пръсти трескави и топли,

косите ми немирни ще приспиш.

Тревогата ще хвърлиш през прозореца,

а погледа ми в миг ще уловиш

 

и там ще прочетеш за Любовта.

За тази тихата Любов, безмълвната.

Тя плаче като пролетна лоза...

А ние вече няма да сме същите.

 

И сянката ми в миг ще се стопи,

а аз, възкръснала от твойте устни,

ще се излея пак в среднощен стих...

За да ти кажа колко си ми нужен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0