Недей да търсиш сянката ми гола
в среднощен стих, роден от тишина.
На прага ми ела. Ще ти отворя.
Безсънни ще посрещнем утринта,
а после, с пръсти трескави и топли,
косите ми немирни ще приспиш.
Тревогата ще хвърлиш през прозореца,
а погледа ми в миг ще уловиш
и там ще прочетеш за Любовта.
За тази тихата Любов, безмълвната.
Тя плаче като пролетна лоза...
А ние вече няма да сме същите. ...