Aug 4, 2009, 4:59 PM

За да ти кажа...

  Poetry
1.7K 0 27

Недей да търсиш сянката ми гола

в среднощен стих, роден от тишина.

На прага ми ела. Ще ти отворя.

Безсънни ще посрещнем утринта,

 

а после, с пръсти трескави и топли,

косите ми немирни ще приспиш.

Тревогата ще хвърлиш през прозореца,

а погледа ми в миг ще уловиш

 

и там ще прочетеш за Любовта.

За тази тихата Любов, безмълвната.

Тя плаче като пролетна лоза...

А ние вече няма да сме същите.

 

И сянката ми в миг ще се стопи,

а аз, възкръснала от твойте устни,

ще се излея пак в среднощен стих...

За да ти кажа колко си ми нужен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...