За да ти кажа...
Недей да търсиш сянката ми гола
в среднощен стих, роден от тишина.
На прага ми ела. Ще ти отворя.
Безсънни ще посрещнем утринта,
а после, с пръсти трескави и топли,
косите ми немирни ще приспиш.
Тревогата ще хвърлиш през прозореца,
а погледа ми в миг ще уловиш
и там ще прочетеш за Любовта.
За тази тихата Любов, безмълвната.
Тя плаче като пролетна лоза...
А ние вече няма да сме същите.
И сянката ми в миг ще се стопи,
а аз, възкръснала от твойте устни,
ще се излея пак в среднощен стих...
За да ти кажа колко си ми нужен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
