Познайте ме в окото на вълка,
когато пази своите вълчета.
Аз имам дом във приказна страна
която е била на три морета.

Сега е само на едно море,
но има всичко за да е прекрасна.
България – домът ми се зове,
а българин е моята нагласа.

Днес вия към самотната Луна,
когато някой кожата си сменя.
Ехото ме праща към дома,
където никой, нищо не разменя.

Където ножът, от честта блести
и помни Шипка и Батак и... още.
Познайте ме във вълчите очи!
Познайте се, в безсънните си нощи.

И нека не забравяме морето,
Балканът, със хайдушките шептения.
От нас зависи всичко – общо взето,
от нашите душевни намерения.