Mar 1, 2017, 7:59 PM

За да я има България

  Poetry » Civic
664 0 0

Познайте ме в окото на вълка,
когато пази своите вълчета.
Аз имам дом във приказна страна
която е била на три морета.

 

Сега е само на едно море,
но има всичко за да е прекрасна.
България – домът ми се зове,
а българин е моята нагласа.

 

Днес вия към самотната Луна,
когато някой кожата си сменя.
Ехото ме праща към дома,
където никой, нищо не разменя.

 

Където ножът, от честта блести
и помни Шипка и Батак и... още.
Познайте ме във вълчите очи!
Познайте се, в безсънните си нощи.

 

И нека не забравяме морето,
Балканът, със хайдушките шептения.
От нас зависи всичко – общо взето,
от нашите душевни намерения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...