1 мар. 2017 г., 19:59

За да я има България

662 0 0

Познайте ме в окото на вълка,
когато пази своите вълчета.
Аз имам дом във приказна страна
която е била на три морета.

 

Сега е само на едно море,
но има всичко за да е прекрасна.
България – домът ми се зове,
а българин е моята нагласа.

 

Днес вия към самотната Луна,
когато някой кожата си сменя.
Ехото ме праща към дома,
където никой, нищо не разменя.

 

Където ножът, от честта блести
и помни Шипка и Батак и... още.
Познайте ме във вълчите очи!
Познайте се, в безсънните си нощи.

 

И нека не забравяме морето,
Балканът, със хайдушките шептения.
От нас зависи всичко – общо взето,
от нашите душевни намерения.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...