9 ago 2014, 22:15
... за да забравя
Обич като обич ли бе, пуста...
Ден и нощ в очите ми преливник.
Цяла ме обсеби и не пуща,
хищни нокти в тялото ми впила.
Дяволе, със мен какво направи?
В сянка се превърнах, изтъняла.
Сипваш ми от вещерска отвара,
сипваш бавно, бързо полудявам.
Слаби са ми ангелите, слаби,
знаеш го, нарочно ме жигоса.
Искам да се свърши. Де е краят?
(Искам ли... щом ласките ти прося...)
Хвърляш ми трошици за утеха,
птичето сърце със тях да храня.
По-добре отрова да е, нека!
Само тъй ще мога да забравя.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Познато, крайно познато. Прекрасно описано и много болезнено!
-
,, ...трошици за утеха"
Поздравления!
-
Казват, че любов, която не разплаква очите, не е истинска,
но аз пожелавам и на лирическата, и на прекрасната поетеса,
сътворила този докосващ сърцето стих, по-малко сълзи,
повече усмивки и щастливо сбъднати мечти във всички дни!
Поздрави и от мен! -
Единствената възможна противоотрова е привичката, но... искаш ли я наистина!?
-
Трудна работа е това със зарязването, Ева, трудна...
Благодаря ви момичета Миночка, Стенли (имат пък и още как :P ) Сеси, Ирен -
Аааа..., не когато ангелите са слаби..., не става - зарежи...!!!
-
Ех,че признание,Жанет,каква е тая твоя душа,дето е складирала толково обич и желания!Поздравявам те!
-
Ех, Джуджи - слабите ангели са диагноза, за която дяволите нямат вина...
А срещу забравата - практикувай канадска борба.
Заминаваш за Канада и амнезията ти е сигурна...
Извън това - поздравления! -
Не мога да не спра при теб! Умееш да пишеш, и още как!
-
-
Луди хора ей, рано рано ме усмихнахте Кери, Мариан, Раде
Танечко не охкай така, че... (довърши си изречението )
Вале, нали знаеш колко се радвам да те видя наоколо, знаеш със сигурност :*
Влади, ти сякаш ми даде стимул да го продължа от там, откъдето ти го показах. ЦелуФки, един милиард за теб :*
Ивон, май залитнах натам, ама съвсем без да искам
Мартина, не мисля, но пък знам ли... може прилива да ми обърнал дъгичката наопаки и отсрани така да изглежда
Ками, така е, права си
Благодаря на всички ви, сърдечно! -
"Искам ли... щом ласките ти прося..."
Ти сама си го казваш, Жан... ИСКАЙ !!!
Защо да бягаме и да отричаме, колкото да боли и горчи,
нищо друго на този свят не би ни открило по-красив и
по-вълнуващ необят, в който да се потапяме и усещаме
душата и сърцето си волни и неповторими!!! -
Нали знаеш, че няма забрава!Май си си намерила вещера!
-
Слаби са ти ангелите, слаби...
Не помагат билки, ни отвари
и дори да искаш да избягаш,
този Дявол ще те изпревари...
Поздрави, Джу! Един съвет от мен, ако позволиш - спри приливната вълна, че ни издави в Добрич, бре! А, така усмихна се, видях те -
Oh my God...
-
Като народна песен е, харесах, Жани!
-
Вълшебно, красиво, мелодично, човешко, истинско и откровено. Поздрави скъпа и внимавай...когато влезеш в света на Самодивите и Самовилите отърване няма Но пък ще твориш още по вълшебни стихове. Така че стой там
-
Закачливо!
-
Анабелушка, защото и от там ги вадя
Благодаря ви много Любима, Ели, Алина, Роси, Мануела, Наде, Доче, Чо -
!
-
"Обич като обич ли бе, пуста..."
Самодивска е.Не трае слънце.
Всяка нощ до пепел съблазнява.
Нощем все не искаш да си тръгва.
Денем молиш се да я забравиш.
Дяволче!Браво! -
Важното е да е обич,Джуд,а за отровата противоотрова няма и слава Богу...
-
Прекрасно.
-
Много приятно!
-
Песенно, фолклорно звучи стихотворението. Допадна ми много, Жанет!
-
Особено ценя лекото звучене на изказа - опростен, запомнящ се...
-
Каква обич ще е, ако не е примесена с мъничко страдание... Страхотно стихо, направо изплакано на един дъх!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Паметна дата...