... за да забравя
Обич като обич ли бе, пуста...
Ден и нощ в очите ми преливник.
Цяла ме обсеби и не пуща,
хищни нокти в тялото ми впила.
Дяволе, със мен какво направи?
В сянка се превърнах, изтъняла.
Сипваш ми от вещерска отвара,
сипваш бавно, бързо полудявам.
Слаби са ми ангелите, слаби,
знаеш го, нарочно ме жигоса.
Искам да се свърши. Де е краят?
(Искам ли... щом ласките ти прося...)
Хвърляш ми трошици за утеха,
птичето сърце със тях да храня.
По-добре отрова да е, нека!
Само тъй ще мога да забравя.
© Жанет Велкова All rights reserved.
