14 nov 2008, 17:01

За демона в мен 

  Poesía » De amor
843 0 12
 

Изтръпнах в съня си
и нададох жалък стон,
но замлъкнах в гордостта си
и потънах в своя трон...

 

 Грозен, алчен и циничен,
в адски демон прероден,
изрод мрачен и себичен,
от омраза окрилен.

 

 И надигнах се в гнева си,
и потърсих теб с очи,
удушена във съня си,
прелестна... до мен лежеше ти!!!

Удуших те в мисълта си...   

 тя в безумие гори,
че предаде любовта си...
и убиец в мен роди...
       

Но не ме боли!!!

© Татанка Йотанка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей,много хубав стих,много....жизнен!
  • Удуших те в мисълта си...
    тя в безумие гори,
    че предаде любовта си...
    и убиец в мен роди...

    Възхитена съм!
  • Мойте поздравления,браво! Много ми хареса!!!
  • Напомня ми като светоусещане Лермонтов. Стихът съчетава стихиите на страстта, демоничното и болката. Не винаги написаното се отнася за нас. Лично аз имам стихове, писани за близки мои хора. Така че, независимо кой е героят в стиха, въпреки всичко, оцелява, и въпреки разкъсването между реалност и сън, има сили за продължи. А това е най-важното.Поздрави!
  • мерси за хубавите думи . Никого не мразя, но понякога ми се иска !
  • Уау!
  • Не може от омраза да си окрилен щом душа на поет има в теб....Продължавай да пишеш всичко твое,което прочетох ми хареса...
  • Направо ме побиха тръпки! Страшен стих!
  • Супер е!!!Много пламенно и емоционално!!!Продължавай да пишеш!!!!
  • Леле страхотно е. Всяки стих носи страхотно чувство. Невероятен образ си изградил.
  • Силен стих.Хареса ми.
  • Много готин стих!!!
Propuestas
: ??:??