14.11.2008 г., 17:01

За демона в мен

987 0 12
 

Изтръпнах в съня си
и нададох жалък стон,
но замлъкнах в гордостта си
и потънах в своя трон...

 

 Грозен, алчен и циничен,
в адски демон прероден,
изрод мрачен и себичен,
от омраза окрилен.

 

 И надигнах се в гнева си,
и потърсих теб с очи,
удушена във съня си,
прелестна... до мен лежеше ти!!!

Удуших те в мисълта си...   

 тя в безумие гори,
че предаде любовта си...
и убиец в мен роди...
       

Но не ме боли!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татанка Йотанка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей,много хубав стих,много....жизнен!
  • Удуших те в мисълта си...
    тя в безумие гори,
    че предаде любовта си...
    и убиец в мен роди...

    Възхитена съм!
  • Мойте поздравления,браво! Много ми хареса!!!
  • Напомня ми като светоусещане Лермонтов. Стихът съчетава стихиите на страстта, демоничното и болката. Не винаги написаното се отнася за нас. Лично аз имам стихове, писани за близки мои хора. Така че, независимо кой е героят в стиха, въпреки всичко, оцелява, и въпреки разкъсването между реалност и сън, има сили за продължи. А това е най-важното.Поздрави!
  • мерси за хубавите думи . Никого не мразя, но понякога ми се иска !

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...