Изтръпнах в съня си
и нададох жалък стон,
но замлъкнах в гордостта си
и потънах в своя трон...
Грозен, алчен и циничен,
в адски демон прероден,
изрод мрачен и себичен,
от омраза окрилен.
И надигнах се в гнева си,
и потърсих теб с очи,
удушена във съня си,
прелестна... до мен лежеше ти!!!
Удуших те в мисълта си...
тя в безумие гори,
че предаде любовта си...
и убиец в мен роди...
Но не ме боли!!!
© Татанка Йотанка Всички права запазени