14 нояб. 2008 г., 17:01

За демона в мен

983 0 12
 

Изтръпнах в съня си
и нададох жалък стон,
но замлъкнах в гордостта си
и потънах в своя трон...

 

 Грозен, алчен и циничен,
в адски демон прероден,
изрод мрачен и себичен,
от омраза окрилен.

 

 И надигнах се в гнева си,
и потърсих теб с очи,
удушена във съня си,
прелестна... до мен лежеше ти!!!

Удуших те в мисълта си...   

 тя в безумие гори,
че предаде любовта си...
и убиец в мен роди...
       

Но не ме боли!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татанка Йотанка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей,много хубав стих,много....жизнен!
  • Удуших те в мисълта си...
    тя в безумие гори,
    че предаде любовта си...
    и убиец в мен роди...

    Възхитена съм!
  • Мойте поздравления,браво! Много ми хареса!!!
  • Напомня ми като светоусещане Лермонтов. Стихът съчетава стихиите на страстта, демоничното и болката. Не винаги написаното се отнася за нас. Лично аз имам стихове, писани за близки мои хора. Така че, независимо кой е героят в стиха, въпреки всичко, оцелява, и въпреки разкъсването между реалност и сън, има сили за продължи. А това е най-важното.Поздрави!
  • мерси за хубавите думи . Никого не мразя, но понякога ми се иска !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...