26 dic 2015, 21:28

За дете...

  Poesía » Otra
1.7K 0 20

Как е лесно за дете да е добро.
А защо ли за родителя му не е?
Где невинността удавихме във зло
и на мястото ѝ само искра тлее?

Как е ясно за дете що е любов.
А защо родителите плачат, щом тя свършва?
Как отгаря любовта като дърво,
щом то истинното що е не привършва?

Как е знайно за дете що е сълза.
А защо родителят ги тях не вижда?
Как, щом види нейде и една,
вместо да пожали, ненавижда?

Как е истината видна за дете.
А защо родителят в лъжа я крие?
Нали слой, по слой - все по една,
ще истината задуши, но не убие?

Как силно щé дете да порасте.
А не ли възрастта изтрива всичко детско?
Къде ли скри се ужасено туй дете,
от присмех, злоба и имáне светско?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Децаат винаги са прави, децата не умеят да лъжат, докато нещо не видят, докато не ги заболи, докато пораснат. А и как да ни повярват, когато ги лъзалъгваме първо с биберони, после с Дядо Коледа, после с щъркели...
  • Честито рождество Христово и весели празници и на теб (Извинявам се че не честитих по - рано)!


    ПС: Между другото, винаги съм се чудил, емотиконите част от изречението ли са и преди или след точката в края на изречението трябва да се пишат , май трябва да питам редакторите .
  • Уважавам разсъжденията ти, защото това е проява на свободния ни избор, кой как да разбира живота! Весел празник и много усмивки от мен
  • Разбира се, приемането всичко прекалено на сериозно е често взиране в едно нещо, което неизбежно води до незабелязване на всички друго. Както и за мигането не е нужно да се мисли, а се върши, и ако ли някой мисли как да мига, то очите му се насълзяват.
    Но възприемането на живота като игра е страшно. То най-често води до безотговорност, незачитане и неприемане и невиждане как онова, което някой прави влияе на всичко онова, което е. И как тъй човек търси своята истина? И как разбира ако я намира? Няма моя истина или твоя истина или тяхна истина и пр. истината винаги е една а останалото, е онова, което хората измислят и приписват на истината, за да се защитят от нея и да я направят по - безболезнена. А тя е болезнена, за да поучи. Който търси своя си истина, изоставя истината и намира лъжа.
  • За нас някой може да е лош, но за майка му да е най-добрият! Зависи от гледната точка!Няма идеално лошо и идеално добро! Харесвам разсъжденията на Ошо:
    Хората приемат всичко толкова сериозно, че това наистина се превръща в голяма тежест за тях. Учете се как да се смеете повече. За мен смехът е толкова свещен, колкото и молитвата.
    Всяко действие, дори и най-незначителното, ще доведе до незабавен резултат. Просто останете в тишина, бъдете бдителни и наблюдавайте. Зрелият човек е този, който е наблюдавал себе си, и е открил кое за него е правилно и кое – не, кое е добро и кое – лошо. Благодарение на това, че е открил своята истина сам, той израства в очите си, авторитетът му нараства. Дори целият свят да твърди нещо друго, за него нищо няма да се промени. Той има своя собствен опит, на който може да се опре и това е достатъчно.
    Всички сме уникални. Никога не питайте никого кое е правилно и кое – не е. Животът е експеримент и докато тече този експеримент трябва да си изясните кое е добро и кое – лошо. Понякога ще се случи да постъпите неправилно. Но това ще ви даде опита, от който можете да извлечете полза. Има моменти, когато Бог идва и чука на вратата ви. Това е любовта - Бог, който чука на вратата ви. Чрез жената, чрез мъжа, чрез детето, чрез любовта, чрез цветето, чрез изгрева и залеза... Бог може да чука на вратата по много начини.
    Желанието да сте необикновени всъщност е доста обикновено желание. Да се отпуснете и да бъдете обикновени – ето това е вече необикновено.
    Животът е тайна. Не може да бъде предсказан. Но има много хора, които искат да живеят предсказуем живот, защото тогава не би имало страх. Всичко би било точно определено, не би имало съмнения в нищо.
    Отначало си уединете. Започнете да получавате удоволствие от самия себе си. Изпитайте истинско щастие от това, че сте със себе си и няма да има никакво значение дали някой ще дойде при вас. Вие сте пълни и преизпълнени. Ако никой не почука на вратата ви – все едно. С вас всичко е наред, нищо не сте пропуснали. Вие не чакате някого. Вие сте си у дома. Ако някой дойде – чудесно, прекрасно. Ако не дойде – също много хубаво. Когато постигнете това, сте готови да градите отношения с останалите. Можете да го правите като стопанин на самия себе си, а не като роб, нито като император, нито като просяк...
    Ако си богат – не мисли за това. Ако си беден – не приемай бедността на сериозно. Ако можеш да живееш на Земята, без да забравяш, че светът е само спектакъл, ще си свободен и страданията няма да те докоснат. Страданията са резултат от прекалено сериозното отношение към живота, блаженството е резултат от играта. Възприемай живота като игра, радвай му се.
    Смелостта е движение в неизвестното, независимост от всички страхове. Смелостта още не е безстрашие. Безстрашието е, когато ставате все по-смели и по-смели. Това е висше преживяване. Безстрашието е абсолютната смелост. Но в самото начало разликата между страхливеца и смелчагата не е толкова голяма. Единственото различие е, че страхливият слуша своите страхове и ги следва, а смелият ги оставя настрана и продължава напред. Тръгва в неизвестното независимо от всички страхове.
    Променяте се всеки момент. Вие сте река. Днес тя тече в една посока и в един климатичен пояс, утре – в други. Никога не съм виждал едно и също лице два пъти. То се променя. Постоянно се променя. Но трябва да имате проницателни очи, за да видите тази промяна. Иначе се спуска прах и всичко става вехто, струва ни се, че всичко вече се е случвало.
    Слушайте с повече осъзнаване. Пробудете се. Когато чувствате, че ви е омръзнало, накажете се както трябва. Себе си, не другиго. Отворете широко очи. Събудете се. Слушайте и чувайте.

    Честито Рождество и весели празници!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...