sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
26 дек. 2015 г., 21:28

За дете... 

  Поэзия » Другая
1262 0 20

Как е лесно за дете да е добро.
А защо ли за родителя му не е?
Где невинността удавихме във зло
и на мястото ѝ само искра тлее?

Как е ясно за дете що е любов.
А защо родителите плачат, щом тя свършва?
Как отгаря любовта като дърво,
щом то истинното що е не привършва?

Как е знайно за дете що е сълза.
А защо родителят ги тях не вижда?
Как, щом види нейде и една,
вместо да пожали, ненавижда?

Как е истината видна за дете.
А защо родителят в лъжа я крие?
Нали слой, по слой - все по една,
ще истината задуши, но не убие?

Как силно щé дете да порасте.
А не ли възрастта изтрива всичко детско?
Къде ли скри се ужасено туй дете,
от присмех, злоба и имáне светско?

© Борислав Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Децаат винаги са прави, децата не умеят да лъжат, докато нещо не видят, докато не ги заболи, докато пораснат. А и как да ни повярват, когато ги лъзалъгваме първо с биберони, после с Дядо Коледа, после с щъркели...
  • Честито рождество Христово и весели празници и на теб (Извинявам се че не честитих по - рано)!


    ПС: Между другото, винаги съм се чудил, емотиконите част от изречението ли са и преди или след точката в края на изречението трябва да се пишат , май трябва да питам редакторите .
  • Уважавам разсъжденията ти, защото това е проява на свободния ни избор, кой как да разбира живота! Весел празник и много усмивки от мен
  • Разбира се, приемането всичко прекалено на сериозно е често взиране в едно нещо, което неизбежно води до незабелязване на всички друго. Както и за мигането не е нужно да се мисли, а се върши, и ако ли някой мисли как да мига, то очите му се насълзяват.
    Но възприемането на живота като игра е страшно. То най-често води до безотговорност, незачитане и неприемане и невиждане как онова, което някой прави влияе на всичко онова, което е. И как тъй човек търси своята истина? И как разбира ако я намира? Няма моя истина или твоя истина или тяхна истина и пр. истината винаги е една а останалото, е онова, което хората измислят и приписват на истината, за да се защитят от нея и да я направят по - безболезнена. А тя е болезнена, за да поучи. Който търси своя си истина, изоставя истината и намира лъжа.
  • За нас някой може да е лош, но за майка му да е най-добрият! Зависи от гледната точка!Няма идеално лошо и идеално добро! Харесвам разсъжденията на Ошо:
    Хората приемат всичко толкова сериозно, че това наистина се превръща в голяма тежест за тях. Учете се как да се смеете повече. За мен смехът е толкова свещен, колкото и молитвата.
    Всяко действие, дори и най-незначителното, ще доведе до незабавен резултат. Просто останете в тишина, бъдете бдителни и наблюдавайте. Зрелият човек е този, който е наблюдавал себе си, и е открил кое за него е правилно и кое – не, кое е добро и кое – лошо. Благодарение на това, че е открил своята истина сам, той израства в очите си, авторитетът му нараства. Дори целият свят да твърди нещо друго, за него нищо няма да се промени. Той има своя собствен опит, на който може да се опре и това е достатъчно.
    Всички сме уникални. Никога не питайте никого кое е правилно и кое – не е. Животът е експеримент и докато тече този експеримент трябва да си изясните кое е добро и кое – лошо. Понякога ще се случи да постъпите неправилно. Но това ще ви даде опита, от който можете да извлечете полза. Има моменти, когато Бог идва и чука на вратата ви. Това е любовта - Бог, който чука на вратата ви. Чрез жената, чрез мъжа, чрез детето, чрез любовта, чрез цветето, чрез изгрева и залеза... Бог може да чука на вратата по много начини.
    Желанието да сте необикновени всъщност е доста обикновено желание. Да се отпуснете и да бъдете обикновени – ето това е вече необикновено.
    Животът е тайна. Не може да бъде предсказан. Но има много хора, които искат да живеят предсказуем живот, защото тогава не би имало страх. Всичко би било точно определено, не би имало съмнения в нищо.
    Отначало си уединете. Започнете да получавате удоволствие от самия себе си. Изпитайте истинско щастие от това, че сте със себе си и няма да има никакво значение дали някой ще дойде при вас. Вие сте пълни и преизпълнени. Ако никой не почука на вратата ви – все едно. С вас всичко е наред, нищо не сте пропуснали. Вие не чакате някого. Вие сте си у дома. Ако някой дойде – чудесно, прекрасно. Ако не дойде – също много хубаво. Когато постигнете това, сте готови да градите отношения с останалите. Можете да го правите като стопанин на самия себе си, а не като роб, нито като император, нито като просяк...
    Ако си богат – не мисли за това. Ако си беден – не приемай бедността на сериозно. Ако можеш да живееш на Земята, без да забравяш, че светът е само спектакъл, ще си свободен и страданията няма да те докоснат. Страданията са резултат от прекалено сериозното отношение към живота, блаженството е резултат от играта. Възприемай живота като игра, радвай му се.
    Смелостта е движение в неизвестното, независимост от всички страхове. Смелостта още не е безстрашие. Безстрашието е, когато ставате все по-смели и по-смели. Това е висше преживяване. Безстрашието е абсолютната смелост. Но в самото начало разликата между страхливеца и смелчагата не е толкова голяма. Единственото различие е, че страхливият слуша своите страхове и ги следва, а смелият ги оставя настрана и продължава напред. Тръгва в неизвестното независимо от всички страхове.
    Променяте се всеки момент. Вие сте река. Днес тя тече в една посока и в един климатичен пояс, утре – в други. Никога не съм виждал едно и също лице два пъти. То се променя. Постоянно се променя. Но трябва да имате проницателни очи, за да видите тази промяна. Иначе се спуска прах и всичко става вехто, струва ни се, че всичко вече се е случвало.
    Слушайте с повече осъзнаване. Пробудете се. Когато чувствате, че ви е омръзнало, накажете се както трябва. Себе си, не другиго. Отворете широко очи. Събудете се. Слушайте и чувайте.

    Честито Рождество и весели празници!
  • Защото закачките могат да бъдат разбирани многосмислено... Иначе, както написах, всеки смислен разговор е добре дошъл за мен. Днес светът се е тъй отдалечил от всяка мисъл, та общуването (в) с-мисъл ми се струва най-ценно.
  • Знам, че не си ги писал заради закачка, личи си, че писаното е от сърце и е сериозно. Но мисля, че понякога, трябва и да се поотпускаме също... Не знам... Ти защо смяташ, че трябва да съм внимателен със закачките? Не разбирам... Обясни ми с няколко думи ако не бързаш. Моля. Интересно ми е.
  • Не заради закачка написах стиховете. Благодаря за вглеждането в тях, и за разговора благодаря. Жалък, едва ли си, но със закачливостта, внимателно. Инак, на нови произведения и коментари - бих се радвал. Спокойна вечер и весели празници!
  • Ееее... Пък аз се надявах да е за мен специално. :D Жалък закачливко съм малко май... Иначе много ми хареса произведението ти.
  • Метафората е принципна и всеки може да се види в нея, за това е и метафора. Изводът от нея също е общ, и всеки може да си изведе от него личен. Но нямам в предвид нищо лично като цяло. Просто искам да обрисувам онова, което казвам, за да разбере всеки, независимо кой.
  • Знаех си, че за мен говориш в онази си метафора. :D Подозирах го де, не си го знаех... :D Аз наистина смятам скоро да се местя от родния си град, за да се предразположа за ново начало, да се срещам с нови хора и да усетя нови вибрации около мен, нова енергия от общността. Тук съм, където съм в момента, съм малко подтиснат, но не до толкова, че да увеся глава и да губя надежда. Имам затаена енергия за ново начало. Иначе, не сгреших, нали, моя образ си си представял, когато си мислил метафорката с растението? Или просто аз така го виждам... ?
  • Потърси друга почва тогава, или ще останеш гладен и ще се чудиш защо гладуваш. Винаги е било така, сегашните градове, поствяйки човек в една неестествена среда, често го лишават от възможността да разсъждава върху онова, природното, което за предшествениците ни е било винаги пред очите и така - очевидно.
  • И аз смятам, че е невъзможно да заличиш, затриеш характерните си белези, тенденциите си, но може и да грешим, не знам... Иначе относно тази метафорична картина, която изобрази със семето... Понякога почвата, в която са посяти растенията не ги предразполага да поемат, каквото им се полива отгоре... И да ги унищожаваш от гняв, и да не ги унищожаваш, плодове няма да ти родят.. Понякогата обстоятелствата възпрепятстват съществата да възприемат определени неща. Така мисля аз...
  • Безразличието е тежко. Но винаги, безразличния е безразличен, защото други, които той цени са безразлични към него. А към онези, безразличните, други са безразлични и кръгът става безкраен. Ако има нещо, в което хората са еднакви, то това са чувствата и всяка духовна потребност. Няма друго, което да сближава толкова от това, но и няма друго, което да раздалечава толкова, ако човек повярва, че другите са неспособни да чувстват и в това са по - различни.
    +Редакция (след редакцията ) Вършейки добрина, какво да очакваш в замяна? И ако някой очаква нещо в замяна, то добрина ли върши изобщо или просто иска другият да му задлъжнее (както кредит ако щеш, макар и парите да са скорошно изобретение, в сравнение с користта)? Ако едно семе, бъде засадено в пръстта (което семе е доброто), редно ли е да го изровиш, преди да е пораснало, разцъфтяло и узряло, защото според теб не ти се отблагодарява и какъв плод ще се получи в замяна? А какво ще стане ако се изчака семето да порасне и само да създаде семена? Колкото доколко правилно е да се откажеш от характерните си белези за да заприличаш на друго, то - това е невъзможно. Човек винаги прилича на нещо, което не иска, ако сам бива нещо, което му е неприсъщо.
  • Да, Боби, харесва ми накъде биеш. Безразличието бих го приел като истинското зло, не "лошотията", да се заиграваш и да започваш битки с други. Безразличието води до забрава и само неприятни усещания, мъки, тягостност, безнадеждност и монотонност, истински болезнено еднообразие. Единствено различено от скуката с това, че и боли, освен че е шибано. *Редакция, това го писах преди последния ти коментар. Прав си и за порочния кръг, ама не знам за друго освен кръга аз... Дали има непорочни кръгове въобще? То и да вършиш добрини безспирно и недискриминирайки може да се окаже порочен кръг, ще попадаш на вълци, дето от добро не разбират и търсят само месо... Предполагам, нужен е баланс, но е трудно да балансираш баланса, може да го намериш и запазиш за известно време, но всеки има тенденциите си и изкушенията си, слабостите си... Това обръща баланса по глава обикновено... Мисля, че за да си истински балансиран, трябва, така да кажа, да се откажеш от себе си в търсенето на съвършенството. Да се откажеш от характерните си белези, които те различават от другите, ако всички се опитвахме да сме балансирани и перфектни, щеше света да е още по студен, мисля... Но не съм много сигурен в правотата на тези си размисли, признавам. Но харесва ми уникалността на нещата, най- вече контрастта между добро и лошо, красотата на танца им.
  • Елисавета: Защото безразличието и студенината ги има. Въпроса е защо ги има безразличието и студенината? Нима между деца, дори когато се скарат има безразличие (биха ли се сърдили и били нещастни така много тези деца ако бе така?) или студенина? Ето защо, детското, което си отива у повечето от порасналите е онова, което поражда и безразличието и студенината и неистинноста и още много друго хубаво, все с "не" пред себе си.
    Стефко: Удоволствието от правенето на лошотии едва ли е нещо повече от мъст и удоволствие от онова, да нараниш онова което те наранява, за да види какво е усещането. Или поне така е отпървом. После човек поддал се на това, започва да търси приликите на нараняващия го у всички други, макар и без вина. И това поражда порочен кръг, който към нищо добро не може да доведе.
  • Злобата и лошотията е като зараза, според мен, но Мисана има право, трябва от някъде първоначално да е тръгнала заразата. Не може да се е пръкнала от нищото и да е почнала да заразява чистите по сърце... Но не мисля, че е лошо да си лош човек, по този начин се придава повече яркост и колоритност към платното, където се изобразява, каквото се изобразява... Понякога като ти направят лошо на теб и видиш погледа изпълнен с забава, вълнение и възбуда, виждаш красотата в това да вършиш лошотии... Поне аз така мисля, света щеше да е едно празно място без хаоса и непредвидимостта, които го изпълват, поне моя свят... Хареса ми много произведението ти, Боби. Интересно би ми било да разбера какъв ли коефициент на интелигентност имаш, не че това е достоверен фактор определящ за това, каква интелигентност имаш, но все пак... Красиви вълни образуваш с думи...
  • Когато мама и татко са наблизо, детето се чувства спокойно и уверено..., щастливо е, когато гушне едновременно и двамата и усети тяхната топлина тогава то ще жадува за дома, за стаята си..., и в очите му ще има топлина..., - Оставайки заедно заради детето..., което рано или късно пораства и разбира, че всичко е театър и това не е едно истинско семейство, детето би могло да се почувства причина за проваления живот на майка си и баща си..., тогава вече ще започне да си изяснява ситуацията и в неговите очи ще се усети безразличието и студенината...!!!
  • Не вярвам че има злоба в децата, все - още непрогледнали. А какво става с тях и къде отпосле, можем само да гадаем. Какво и родителите (или други достатъчно близо) правят с тях та да се отдалечат от доброто е също подвъпросно. Не вярвам твърде много на холивудската пропаганда за вродена злост. Макар и може би, още отрано някои деца да биха могли да бъдат подведени към недобро или откровено зло.
  • И тук темата е интересна, но обобщението прекрачва /според мен/ границата на истината. Има деца, които се раждат с ненавист и склонност да убиват още от люлката. И те доказват това с най-първите си изяви. Очите на тези деца не са невинните ангелски очи, за които масово тръбят, че са мярката за детска невинност. Очите на тези деца са зли по рождение. В погледа им има особена хладина. Деца - тип Демиан. Но обществото подскача ужасено при лансирането на подобна теза. Има и деца ангелчета. Има дори и неутрални деца. Въпрос на конкретна природа. Тук авторът разглежда само едно специално избрано от него подмножество на множеството на всички деца - това на невинните деца и прави фундаментални, но според мен неверни изводи. Въпреки това стихотворението ми бе много интересно и поздравявам Борислав за него!
Предложения
: ??:??