За детето ми...

... И в дъното на душата си, стаил огромна тъга

към детето ми, не към жена.

Умислен, самотен без мойто момче,

прикрил надълбоко тъгата си

по мойто дете.

А как ми липсват очите му и смеха,

с който огласяше сутрин деня...

И онези ръчички, дето прегръщат ме

през нощта и аз заспивах

спокоен, прегърнат само от детска ръка...

Как ми липсваш, момчето ми...

Как ми липсваш сега...